събота, 7 юли 2012 г.

Искам...


Исках да работя във печатница, да продавам сладолед. Исках да имам котка, която да спи свита на кравай върху корема ми, и да имам куче с което да се разхождам през нощта по тъмните улици. Исках да имам голяма къща, пълна със цветя,  моето име на входната врата и пеперуди  във всекидневната. Исках да имам апарат, за да мога да снимам всеки един красив момент. Исках да имам приятели, за да ми казват хубави неща. Исках да имам приятел, за да ми донесе  звезда. Исках да имам палатка, за да мога да спя сред щурците. Исках да имам любов, за да  му е топло на сърцето ми. Исках да имам книга, за да се чувствам свободна.Исках езеро пълно с риба. Исках телефон, за да казвам истината. Исках пари, за да съм щастлива. Исках дрехи , за да ме харесват. Искам магия, вълшебство или просто чудо. Музика, песен или просто чувство  Исках да притежавам. Искам да притежавам. Искам, искам, искам, искам….искам радост, щастие, успех, сполука и чуждо нещастие. Всички го искаме това. Всички мечтаем за себе си. Ние имаме мечти, имаме планове, и само ние можем да им попречим те да се сбъднат…..И другите хора, които искат същите неща. Искаме да сме оригинални и неповторими, искаме да ни подражават, искаме да подражаваме. Купуваме на промоция, на килограм, на според модата. И продължаваме на искаме. 
 Сега имам всичко за което съм мечтала, но пак искам.Може би защото съм човек.

понеделник, 16 април 2012 г.

Хората си искат Прошка, а после се ненавиждат.Хората празнуват Деня на Влюбените, а после се мразят. Хората казват, че трябва да им имаме Доверие,а лъжат.Хората казват, че не вярват, но спазват стриктно всички подлежащи религиозни традиции. Един ден, отреден за дадено нещо, не е достатъчен, за да станеш светец в нечии очи. Така винаги остават 364 дни в които не сме добри, не обичаме, не казваме истината и не вярваме, било то в някой, някого или в себе си. Дали една лястовичка ще направи пролет или с едно "Извинявай", "Обичам те", "Повярвай ми", "Прости ми" нещата ще се променят, когато системно ни нагнетяват обратното.
Всичко хубаво и свято е станало един мощен Комерс - било то любов, религия, семейство, празници.Те се опират на пари,на не истина и мощни удъри в гърдите.
Хората са станали Комерсиални Задници....и го знаят. Затова се кичат с марки, помада и грешни представи.Но независимо от тунинга, маскировката и лъжите един задник си остава такъв какъвто природата го е създала.....заедно с всички отличителни белези.
Весели празници, драги атеисти, агностици, скарабеи, бомби-било то секс или просто водородни, метъли, хипари, доктори и Труженички и вся остальная непьющая сволочь :))))))))